Титан на Жулия Дюкурно е поредната скандална 'Златна палма – този път

" Титан "  на Жулия Дюкурно е следващата скандална 'Златна палма " – този път по-скандална от различен път. Аз обаче (не имах вяра, че ще го кажа) одобрявам кино лентата и към този момент разбирам метода на 38-годишната режисьорка и го одобрявам, тъй като при нея се получава. Неслучайно премията Midnight Madness в Торонто също отиде при " Титан ", а оценката в IMDb пълзи нагоре и към този момент е 7.

Докато предходния й филм " Месо "  (който се излъчваше дублиран по кабелните малките екрани в България) беше противен, противоположен, неприветлив, натуралистичен, провокативен и почти негледаем през 2/3 от времето, тук на този очевидно наложителен стадий от разгръщането на историята е отделена 1/3 от сюжета. После се пренасяме в положителното остаряло психическо кино (макар и със сюрреалистични, нереални и псевдонаучни моменти).

В началото всичко препуска и е съшито с бели конци, съвсем обидно за нашата просветеност – кльощавата, с мръсна руса коса и фанатични светли очи Алексия (Агат Русел, откритие) е еротична танцьорка в автошоу, която от дребна има вграден титанов диск в дясното слепоочие – повода е акцидент на пътя по нейна виновност. Тя забременява(!) след секс с бърз и изящен автомобил (да, наистина).  После нелогично, кърваво и непоносимо прави няколко безсмислени убийства, бяга и се дегизира като от дълго време изчезнало момче, откакто гледа предаване за него и намира бегла аналогия със себе си. Само че бащата – могъщ и сбит пожарникарски началник – Венсан (Венсан Лендон, колос, без него филмът нямаше да е същия, танцът му на е магически!) безапелационно декларира, че Алексия е в действителност неговия изгубен  наследник Адриен! Сред другите герои е значима само обилната някогашна брачна половинка и майка (Мириам Акхедиу), която нито за момент не се заблуждава.

И по този начин – Венсан приема Адриен (всъщност Алексия, чиято бременност бързо напредва, придружена от странни процеси) в дома си, обгрижва го внимателно, с любов и безрезервност, назначава го в пожарната команда, където другите незабавно стават подозрителни и скептични. Лесно е да се сбърка положителният и великодушен човек с добряк, само че може би бащата се е уморил от самотност и страдалчество, по тази причина " обичам те, без значение кой си " е най-очакваната фраза. Краят е малко по Линч (няма да ви кажа кой филм), само че безусловната обич и вродената добрина могат да трансформират и най-злия и безнравствен (може би от накърнимост и слабост) човек. А всяко раждане е ново начало и нова вяра.